Jun 26, 2010, 2:30 PM

Светулките

  Poetry » Other
680 0 7

Светулките са огнени очи.

Живота тайно мракът наблюдава,

макар че, всъщност, никак не личи,

вълнува ли се от това, което става.

 

Светулките са златните сълзи

на Юни по изгубена любима.

Косата ù невидима пълзи

из житните поля като коприна.

 

Светулките - на Лятото деца -

странни, неразбрани си остават.

Те търсят път към нашите сърца,

душите ни отвътре осветяват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...