Светът е станал едно село.
Светът е просто Интернет...
И мога де ви кажа смело -
така ще е и занапред!
Обвързани сме безвъзвратно
като скачени съдове.
Това е наш'то време златно!...
И в него бъдно се кове!
Ний най си служим, със съседа,
когато той не ни краде
и все с добри очи ни гледа,
и няма да ни подведе...
Човечеството си помага,
при зли стихии и беди...
Но стигнем ли на Ада прага,
на тебе път ще ти даде!
О, хората са най-различни...
Намират се и хора зли...
И сметките ни стават лични,
неправдата ни заболи!...
О, всяка глутница в гората
избира някой за водач
и той започва да се смята,
че ще решава всеки мач...
Застава в село на мегдана.
Решава хорските съдби
и, с лумпените за охрана,
надува бойните тръби!
А пък орачите в полето
превиват мишци да орат
и чакат милост от Небето,
а благинките им са кът!...
Стоят едните зад Властта си
и чакат други да орат!...
Преяждат "благите" с колбаси,
а "низшите, край тях, да мрат!
© Христо Славов Всички права запазени