Светът изглежда безсмислен без теб
Няма тишина, която да не се опитвала да убие звука.
Няма мрак, който да не е на светлината дете.
Няма живот без мисълта за смъртта,
няма съществуване за мене без тебе.
И докато шумът на тишината стене без глас,
докато зимните лъчи се давят в тъмнина.
Докато краят е само синоним на началото за нас,
ние се движим пред другите с дяволска преднина.
Няма смях, не сподавян в на сълзите калта.
Не представлява нищо денят без нощта.
Не, няма антидот без отрова
и ако ти ми кажеш - и да умра съм готова.
Не, няма да дишам, без да усещам дъха ти.
Не, ще гледам, но без да виждам.
НЕ! Ще живея, само ако пулса ти усещам в длани
и щом си тук, на себе си ще завиждам.
Няма поглед назад без път към светло бъдеще,
няма буря без притихнали слова,
няма студ без слънце да пече.
Без теб за мене няма въздух и вода.
Да, зная, че липсва особена мелодичност... да, зная... зная... но мелодията на сърцето ако бъде уловена, умира, защото не може да живее в клетката на думите... затова и не посмях да я заключвам в граматични порядки, а я оставих да се рее - честна и чиста, дори някак недодялано откровена... за моя най-голям стимул на живот... за Него, защото той ми дава сили да продължавам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Саси Дамянова Всички права запазени
