Светът ми се е фейнал на парчета
Ти идваш по-спокоен от съня.
Така ми е приятно да се случваш,
че често лягам си и през деня
и чакам на любов да ме научиш.
Предричаш ми все хубави неща.
За времето и слънцето в очите.
Къде ме водиш? Аз съм у дома.
И колко съм забравена не питай.
Ще дойда. А пък после ще му мисля
какво да сготвя. Боб или кюфтета?
Или в едно, а трябва и да чистя -
светът ми се е фейнал на парчета.
Ще го смета набързо със метлата,
но няма да го хвърлям, ще го лепна.
Ти пушиш ли, да взема ли лулата?
Бе само аз и ти сме. Що ли шепна.
Надявам се, че няма да се бавим.
Далече ли е спирката за Рая?
И трябва да ме върнеш, не забравяй.
...
Мъжът ми спи в съседната ни стая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
