velikataniki (Николина Милева)
206 6896
2 jul 2012, 10:52

Светът ми се е фейнал на парчета 

  Poesía
1353 0 28

Ти идваш по-спокоен от съня.

Така ми е приятно да се случваш,

че често лягам си и през деня

и чакам на любов да ме научиш.

Предричаш ми все хубави неща.

За времето и слънцето в очите.

Къде ме водиш? Аз съм у дома.

И колко съм забравена не питай.

Ще дойда. А пък после ще му мисля

какво да сготвя. Боб или кюфтета?

Или в едно, а трябва и да чистя -

светът ми се е фейнал на парчета.

Ще го смета набързо със метлата,

но няма да го хвърлям, ще го лепна.

Ти пушиш ли, да взема ли лулата?

Бе само аз и ти сме. Що ли шепна.

Надявам се, че няма да се бавим.

Далече ли е спирката за Рая?

И трябва да ме върнеш, не забравяй.

...

Мъжът ми спи в съседната ни стая.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??