12.07.2017 г., 9:50  

Светът на мечтите

543 0 6

Автор: Генка Богданова


Съкровище, скрито дълбоко сред мрака
да бъде открито отдавна ме чака.
И ето, блуждаещо огънче пак заигра
в съня ми, преди да изгрее зора.
Синкави пламъци в дебри незнайни
ме викат и шепнат ми своите тайни.
Магьосница - Муза за мойта душа,
послания праща да тръгна пеша
по нощната лунна, златиста пътека,
пробедена,у жадна и призразно-лека,
към извора жив на мечтите красиви,
затлачен от грижи и помисли сиви.
И бърза душата ми път да открие,
жадна от извора чист да отпие.
Пада и става с мрака среднощен,
но води я поривът - страстен и мощен,
в света на мечтите до край да живее
и там като залез красив да изтлее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въпреки грешките в 10 ред, не ми пречи да оценя високо! Поздрави и хубав ден!
  • Много е хубаво!
  • Мила Пепи, не зная защо,но като копирах това стихотворение и го пренесох тук, то излезе цялото накъсано на срички. Наложи се да го пиша отново, но в бързината съм допуснала много грешки. Благодаря ти, че си ги забелязала и ти, както и Люси.
  • Ех, Гени, много е хубаво - красиво като мечтите!.....но целия 10 ред е с технически грешки, не знам защо така...Това не ми пречи да го разбера и оценя. Поздрави!
  • Благодаря, че си я забелязала, Люси. Веднага ще я корегирам.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...