12 июл. 2017 г., 09:50  

Светът на мечтите

548 0 6

Автор: Генка Богданова


Съкровище, скрито дълбоко сред мрака
да бъде открито отдавна ме чака.
И ето, блуждаещо огънче пак заигра
в съня ми, преди да изгрее зора.
Синкави пламъци в дебри незнайни
ме викат и шепнат ми своите тайни.
Магьосница - Муза за мойта душа,
послания праща да тръгна пеша
по нощната лунна, златиста пътека,
пробедена,у жадна и призразно-лека,
към извора жив на мечтите красиви,
затлачен от грижи и помисли сиви.
И бърза душата ми път да открие,
жадна от извора чист да отпие.
Пада и става с мрака среднощен,
но води я поривът - страстен и мощен,
в света на мечтите до край да живее
и там като залез красив да изтлее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Въпреки грешките в 10 ред, не ми пречи да оценя високо! Поздрави и хубав ден!
  • Много е хубаво!
  • Мила Пепи, не зная защо,но като копирах това стихотворение и го пренесох тук, то излезе цялото накъсано на срички. Наложи се да го пиша отново, но в бързината съм допуснала много грешки. Благодаря ти, че си ги забелязала и ти, както и Люси.
  • Ех, Гени, много е хубаво - красиво като мечтите!.....но целия 10 ред е с технически грешки, не знам защо така...Това не ми пречи да го разбера и оценя. Поздрави!
  • Благодаря, че си я забелязала, Люси. Веднага ще я корегирам.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...