Светът на себелюбците
В този живот себелюбците,
света що превзели са днес,
сипят хулещи думи
юнашки... по всеки адрес.
Все недоволни, отричащи
светлото с лека ръка,
към бъдното користно тичат,
вирнали „гордо“ глава.
Ехидно, без глас се присмиват
на „овчето стадо” сега,
за вълци приели се сити,
пак хищно захапват стръвта.
И често зад благи усмивки
души си отровни таят,
обтегнали жили и мишци,
чуждото дебнат със страст.
Стълби катерят по няколко,
да стигнат върха обозрим,
а после юмруци размахали,
налагат си Аз-а „значим”.
А „овчето стадо” заблеяно
от страх мълчи ли, мълчи,
на Бога се моли отчаяно,
Спасителят нов да роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени