Светът на себелюбците

Jun 6, 2020, 7:57 AM

Poetry » Civilian

702 1 3

В този живот себелюбците,
света що превзели са днес,
сипят хулещи думи
юнашки... по всеки адрес.

Все недоволни, отричащи
светлото с лека ръка,
към бъдното користно тичат,
вирнали „гордо“ глава.

Ехидно, без глас се присмиват
на „овчето стадо” сега,
за вълци приели се сити,
пак хищно захапват стръвта.

И често зад благи усмивки
души си отровни таят,
обтегнали жили и мишци,
чуждото дебнат със страст.

Стълби катерят по няколко,
да стигнат върха обозрим,
а после юмруци размахали,
налагат си Аз-а „значим”.

А „овчето стадо” заблеяно
от страх мълчи ли, мълчи,
на Бога се моли отчаяно,
Спасителят нов да роди.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mislitel (Георги Каменов)

2020-06-06T20:25:05+03:00

Отдавна е време...
Поздравявам те.
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-06-06T09:59:22+03:00

Да, Танче. Така е.
Yuri (Yuri Yovev)

2020-06-06T09:23:01+03:00

Да! Вечно чакаме спасители, овчари, а те са все едни образи... 👍