Светът на себелюбците
В този живот себелюбците,
света що превзели са днес,
сипят хулещи думи
юнашки... по всеки адрес.
Все недоволни, отричащи
светлото с лека ръка,
към бъдното користно тичат,
вирнали „гордо“ глава.
Ехидно, без глас се присмиват
на „овчето стадо” сега,
за вълци приели се сити,
пак хищно захапват стръвта.
И често зад благи усмивки
души си отровни таят,
обтегнали жили и мишци,
чуждото дебнат със страст.
Стълби катерят по няколко,
да стигнат върха обозрим,
а после юмруци размахали,
налагат си Аз-а „значим”.
А „овчето стадо” заблеяно
от страх мълчи ли, мълчи,
на Бога се моли отчаяно,
Спасителят нов да роди.
© Таня Мезева All rights reserved.
