6 jun 2020, 7:57

Светът на себелюбците

  Poesía » Civil
1.1K 1 3

В този живот себелюбците,
света що превзели са днес,
сипят хулещи думи
юнашки... по всеки адрес.

Все недоволни, отричащи
светлото с лека ръка,
към бъдното користно тичат,
вирнали „гордо“ глава.

Ехидно, без глас се присмиват
на „овчето стадо” сега,
за вълци приели се сити,
пак хищно захапват стръвта.

И често зад благи усмивки
души си отровни таят,
обтегнали жили и мишци,
чуждото дебнат със страст.

Стълби катерят по няколко,
да стигнат върха обозрим,
а после юмруци размахали,
налагат си Аз-а „значим”.

А „овчето стадо” заблеяно
от страх мълчи ли, мълчи,
на Бога се моли отчаяно,
Спасителят нов да роди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...