5.03.2008 г., 8:17

Светът през "моите" очи

1.1K 0 2

Предатели,

                    лъжци,

                                 изменници -

навсякъде,

                   наоколо,

                                  наблизо,

                                              надалеч -

... и винаги!

Светът е пълен с инквизитори -

на твоята, на моята, на чуждата душа!

"Какво нечувано откритие",

престанало да вдъхва капчица горчивина.

Във вихрушката на времето неспирно,

в свят на горест и тъга,

отчаян зов на давещ се несретник

прокънтява, недокосвайки сърца.

Заглушен от облаци на прашни чувства,

преминава като летен ден,

покорен от слънце безпощадно,

във вихъра на своя плен.

 

Каква поредна малка драма

на един отлитащ, скръбен блян,

който не намира пристан и пропада

в безчувствието на "теб" и "мен".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...