Светът - реално
Светът - реално
В сълзите на умиращи поети,
аз виждам тебе – сянка на съдба,
и бледо злобата ти свети
над черната, безсмислена тъга.
Къде си, щастие отнето? –
изтръгнато от нечия утроба,
насила от небето взето,
захвърлено на слънцето във гроба.
Върви си ти, безумна неизбежност! –
безсмъртните са вече уморени,
неживите, потънали в небрежност,
се смеят странно упоени.
Светът не е създаден за девици,
грехът е безпощадно неуморен,
погребан от последните светици,
а Дяволът, отново недоволен,
изнервен крачи, глупав и безумен,
копнеещ да се влюби във Смъртта.
Къде си ти, проклета Справедливост,
eдинствената нужда на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кат Всички права запазени
