Светът - реално
В сълзите на умиращи поети,
аз виждам тебе – сянка на съдба,
и бледо злобата ти свети
над черната, безсмислена тъга.
Къде си, щастие отнето? –
изтръгнато от нечия утроба,
насила от небето взето,
захвърлено на слънцето във гроба.
Върви си ти, безумна неизбежност! –
безсмъртните са вече уморени,
неживите, потънали в небрежност, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up