Светът - реално
Светът - реално
В сълзите на умиращи поети,
аз виждам тебе – сянка на съдба,
и бледо злобата ти свети
над черната, безсмислена тъга.
Къде си, щастие отнето? –
изтръгнато от нечия утроба,
насила от небето взето,
захвърлено на слънцето във гроба.
Върви си ти, безумна неизбежност! –
безсмъртните са вече уморени,
неживите, потънали в небрежност,
се смеят странно упоени.
Светът не е създаден за девици,
грехът е безпощадно неуморен,
погребан от последните светици,
а Дяволът, отново недоволен,
изнервен крачи, глупав и безумен,
копнеещ да се влюби във Смъртта.
Къде си ти, проклета Справедливост,
eдинствената нужда на света.
© Кат All rights reserved.
