31.01.2019 г., 19:47

Светът в нас

897 0 0

 

 

Светът който е във нас

забутан в ъгъла кротува.

Оплетен в страхове, заблуди, страст,

липсва, без да знаем дори че съществува.

 

Той е някаква магия.

Чувстваш сила, чувстваш пълнота.

Разбих стена да я открия,

море преплувах, прерових планина.

 

Това е късче от природа

с него сме дошли на този свят.

До го запазиш или стъпчиш е залога,

със себе си да си едно, или с непознат.

 

Ако поискаш този свят да оживее

и в едно със себе си да бъдеш ти,

виж птичка как за пиленце милее,

цвете как расте, гората как шуми.

 

 

 

 

 

Ю. Р.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юрий Радулов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...