29.04.2011 г., 23:07

Свидетел

600 0 1

Глуха уличка. Къщичка в бяло.

Дъжд вали. Пак студено е вън.

О стъклото носленце опряло,

през прозореца гледа навън

 

малко, бяло момиченце – цяло

се усмихва и пляска с ръце

и в прозореца-огледало

свети бялото му личице!

 

А на пътя, пресипнал, сред мрака

се поклаща и пее човек...

в миг два фара прорязват тъмата

и отнасят човешкия звек!

 

Черен труп върху тъмната уличка,

черна сянка се вайка без глас.

Личицето, изпъстрено с лунички,

се отдръпва и плаче на глас!

 

- Аз не съм го убивал, за Бога!

Той лежеше напряко пиян! -

обясняваше после с тревога

черна сянка, прегърбена, там.

 

Глуха уличка. Къщичка в бяло.

Върху стълба пред нея, отвън,

малка лампа блести оттогава.

Дъжд вали... плаче в мрака навън!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво, лее се като песен, макар и тъжна, чудесно е написано!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...