Глуха уличка. Къщичка в бяло.
Дъжд вали. Пак студено е вън.
О стъклото носленце опряло,
през прозореца гледа навън
малко, бяло момиченце – цяло
се усмихва и пляска с ръце
и в прозореца-огледало
свети бялото му личице!
А на пътя, пресипнал, сред мрака
се поклаща и пее човек...
в миг два фара прорязват тъмата
и отнасят човешкия звек! ...