Apr 29, 2011, 11:07 PM

Свидетел

  Poetry » Civic
599 0 1

Глуха уличка. Къщичка в бяло.

Дъжд вали. Пак студено е вън.

О стъклото носленце опряло,

през прозореца гледа навън

 

малко, бяло момиченце – цяло

се усмихва и пляска с ръце

и в прозореца-огледало

свети бялото му личице!

 

А на пътя, пресипнал, сред мрака

се поклаща и пее човек...

в миг два фара прорязват тъмата

и отнасят човешкия звек!

 

Черен труп върху тъмната уличка,

черна сянка се вайка без глас.

Личицето, изпъстрено с лунички,

се отдръпва и плаче на глас!

 

- Аз не съм го убивал, за Бога!

Той лежеше напряко пиян! -

обясняваше после с тревога

черна сянка, прегърбена, там.

 

Глуха уличка. Къщичка в бяло.

Върху стълба пред нея, отвън,

малка лампа блести оттогава.

Дъжд вали... плаче в мрака навън!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво, лее се като песен, макар и тъжна, чудесно е написано!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...