Притихнаха дървета и къщи под снега,
сгушиха се в бяла пелена.
Снежинките шептят,
като нежно бял пух летят.
Писма написани, сякаш раздробени,
връщат се при нас смирени.
Красиво осъществени
и в ангелчета снежни преродени.
Като невести, от мека свила сътворени,
пухчетата украсиха сивотата и с фенерени
телца заблестяха във нощта.
© Мина Конарова Всички права запазени