Притихнаха дървета и къщи под снега,
сгушиха се в бяла пелена.
Снежинките шептят,
като нежно бял пух летят.
Писма написани, сякаш раздробени,
връщат се при нас смирени.
Красиво осъществени
и в ангелчета снежни преродени.
Като невести, от мека свила сътворени,
пухчетата украсиха сивотата и с фенерени
телца заблестяха във нощта.
© Мина Конарова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
