Свири щурецо в тая хладна нощ, 

свири без сила и без мощ, 

свири, напрягай тънката снага, 

измокрена до кости от дъжда

надигай глас на жална песен

посърнал зов, от вятъра отнесен. 

Свири щурецо

за мен си малко същество, което

издава сладки тихи звуци

между тревички и боклуци, 

нощта безкрайно облекчава

на сън душата се подава.

Свири щурецо без да спираш

не си оставен от съдбата да избираш

дори да знаеш, че със твойта песен

за хищни челюсти си улов лесен, 

привлечена от ритъма на твоя глас

озъбена свирепа паст.

Свири щурецо,

ти спомени забравени навяваш

надежда във душата насърчаваш

дори изгубена блещукаща искра

оставя светла диря във човешката съдба. 

Свири щурецо,

свири ти малко същество

неземно, чисто и добро, 

свири, защото има твърде кратко време

на дарби да се отдадеме.

Уви, за жалост времето не спира

творецът някой ден умира

и твоите минути са броени

до сетен дъх на творчеството посветени.