8.12.2020 г., 19:38

Свири щурец

849 1 2

Свири щурецо в тая хладна нощ, 

свири без сила и без мощ, 

свири, напрягай тънката снага, 

измокрена до кости от дъжда

надигай глас на жална песен

посърнал зов, от вятъра отнесен. 

Свири щурецо

за мен си малко същество, което

издава сладки тихи звуци

между тревички и боклуци, 

нощта безкрайно облекчава

на сън душата се подава.

Свири щурецо без да спираш

не си оставен от съдбата да избираш

дори да знаеш, че със твойта песен

за хищни челюсти си улов лесен, 

привлечена от ритъма на твоя глас

озъбена свирепа паст.

Свири щурецо,

ти спомени забравени навяваш

надежда във душата насърчаваш

дори изгубена блещукаща искра

оставя светла диря във човешката съдба. 

Свири щурецо,

свири ти малко същество

неземно, чисто и добро, 

свири, защото има твърде кратко време

на дарби да се отдадеме.

Уви, за жалост времето не спира

творецът някой ден умира

и твоите минути са броени

до сетен дъх на творчеството посветени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Клажер от Килиджевци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прозвуча ми като песен, може би заради повторенията.
    Хареса ми!
  • Този стих определено докосна сърцето ми!...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...