22.10.2007 г., 14:12

Свири за мене, любими

1K 0 3

Свири за мене, любими...



Обичам нежното твое докосване -
плахо като по струна на арфа.
И акорд след акорд - опиянение,
сърцето в захлас запленява...

Изгарям, когато нощем докосваш ме,
нежно - като с перце на китара.
Под майсторските длани запява душата
за тебе нежна и страстна балада...

Обичам, когато докосваш ме
като бели клавиши на пиано,
и
зтръгваш всеки звук, всяко стенание
с нежност... със завидно старание..

Та ти си майстор, виртуоз с таз цигулка!
С лъка изкусно струните галиш,
нота след нота като със страстна милувка
с музика жарка тялото палиш!

Изгори ме в забързано темпо!
Пороби ме с мелодия властна!
Нека в плен на музиката остана аз вечно...
Свири за мене, любими, все тъй прекрасно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих, много истински, като романтична симфония. Толкова е образен и едновремено с това емоционален, че е истински въздействаш при четене и слушане.
  • Браво хубав стих си написала
  • Красив стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...