…И в радостта от
покорена кота,
в силен прилив на чист кислород,
Изгарят страниците от живота
Обикновено в огън от любов.
Какво ще е до другото далече,
Отново блато или златен рог.
От нас зависи тръгнали сме вече
И Бог е с нас, и вътре в нас е Бог.
През кишата към новите простори,
Земя и вятър, въздух и вода,
са само безхарактерни декори
без грам обикновена свобода.
А тя не се изсипва от небето
в свободно падане с дъжда.
Понякога е нежността в перцето
На безпогрешната стрела.
След нея да живеем с красотата
Самите себе си да изразим.
Човекът е роден за свободата.
А свободата –
за да се родим.
© Бисер Бойчев Всички права запазени