23.07.2020 г., 11:15

Свобода

1.6K 5 5

…И в радостта от

покорена кота,

в силен прилив на чист кислород,

Изгарят страниците от живота

Обикновено в огън от любов.

 

Какво ще е до другото далече,

Отново блато или златен рог.

От нас зависи тръгнали сме вече

И Бог е с нас, и вътре в нас е Бог.

 

През кишата към  новите простори,

Земя и вятър, въздух и вода,

са само безхарактерни декори

без грам обикновена свобода.

 

А тя не се изсипва от небето

в свободно падане с дъжда.

Понякога е нежността в перцето

На безпогрешната стрела.

 

След нея да живеем с красотата

Самите себе си да изразим.

Човекът е роден за свободата.

А свободата – 

за да се родим.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Свободата е онова за което мечтаем непрекъснато, но получим ли под формата на власт, вече я фиксираме от друг ракурс...
  • Понякога е нежността в перцето

    На безпогрешната стрела.

    Аплодисменти!
  • "Какво, ако не част от себе си, следва да захвърлите, за да станете истински свободни?"
  • Свободата е сложно нещо!Раждаме се наистина свободни, но какъв път ще изберем след туй. И ако Бог е в нас, по-лесно ще живеем в робството на този свят.
  • Мнооого е добро!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...