14.01.2021 г., 7:17 ч.

Свобода 

  Поезия
244 3 3

Отломка вехта от кораб стар

разбил се във скалата. 

Загубила посока в необята

подхвърлят я вълните

лудите

с примирие, печал

и в самота..

Без кърма и без цел

танцува тя във мислите

и иска да се спре. 

Завинаги. 

И някъде

при  изгрева на Слънцето

се чува от лъчите вик!

Ела! Аз давам ти весла от себе си!

Очаквам те, тръгни!

Сега!

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??