Свобода
Отломка вехта от кораб стар
разбил се във скалата.
Загубила посока в необята
подхвърлят я вълните
лудите
с примирие, печал
и в самота..
Без кърма и без цел
танцува тя във мислите
и иска да се спре.
Завинаги.
И някъде
при изгрева на Слънцето
се чува от лъчите вик!
Ела! Аз давам ти весла от себе си!
Очаквам те, тръгни!
Сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени