Отломка вехта от кораб стар
разбил се във скалата.
Загубила посока в необята
подхвърлят я вълните
лудите
с примирие, печал
и в самота..
Без кърма и без цел
танцува тя във мислите
и иска да се спре.
Завинаги.
И някъде
при изгрева на Слънцето
се чува от лъчите вик!
Ела! Аз давам ти весла от себе си!
Очаквам те, тръгни!
Сега!
© Румяна Друмева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
