14 янв. 2021 г., 07:17

Свобода 

  Поэзия
309 3 3

Отломка вехта от кораб стар

разбил се във скалата. 

Загубила посока в необята

подхвърлят я вълните

лудите

с примирие, печал

и в самота..

Без кърма и без цел

танцува тя във мислите

и иска да се спре. 

Завинаги. 

И някъде

при  изгрева на Слънцето

се чува от лъчите вик!

Ела! Аз давам ти весла от себе си!

Очаквам те, тръгни!

Сега!

© Румяна Друмева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??