Само теб търся и желая,
нека изтъркано звучи.
Колко още мога да мечтая,
за прекрасните ти две очи.
Без думи казвам, че те обичам,
и без думи тихо ти шептя.
Без думи просто нежно ти се вричам,
без думи те вдишвам и летя.
За теб си мисля неуморно през деня,
а в нощите съня за тебе ми говори.
Пред дома ти мога вечно да стоя,
сърцето ми за теб се моли.
А когато съм от мъка окрилен,
утеха само в теб намирам.
Вземи ме, аз съм като птица устремен,
с твоята душа се сливам.
© Янита Атанасова Всички права запазени