Свобода
Свобода
Славеят гледаше Света
през безмилостна решетка.
“Нима моят път
завършва в тази клетка?
Нима не съм роден
да покорявам просторите небесни.
И после, макар и уморен,
да запея своите чудни песни?”
Тъй си мислеше клетата птичка
нощ и ден,
а през решетките навлизаше
вятърът студен.
Грижовните стопани
прибраха го в дома си топъл,
но до тях тъй и не достигна
тъжният му вопъл.
На сутринта намериха
безжизнено телце
с застинала на човката си песен.
Когато бе жив, той пееше
за въздуха и за полята,
но последната си песен
бе посветил на Свободата.
Септември, 2006 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
