Sep 23, 2006, 12:19 AM

Свобода 

  Poetry
872 0 13

Свобода

Славеят гледаше Света

през безмилостна решетка.

Нима моят път

завършва в тази клетка?

Нима не съм роден

да покорявам просторите небесни.

И после, макар и уморен,

да запея своите чудни песни?”

Тъй си мислеше клетата птичка

нощ и ден,

а  през решетките навлизаше

вятърът студен.

Грижовните стопани

прибраха го в дома си топъл,

но до тях тъй и не достигна

тъжният му вопъл.

На сутринта намериха

безжизнено телце

с застинала на човката си песен.

Когато бе жив, той пееше

за въздуха и за полята,

но последната си песен

бе посветил на Свободата.

Септември, 2006 г

 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??