ti_ti_ooo (Мария)
6 87
23 сент. 2006 г., 00:19

Свобода 

  Поэзия
978 0 13

Свобода

Славеят гледаше Света

през безмилостна решетка.

“Нима моят път

завършва в тази клетка?

Нима не съм роден

да покорявам просторите небесни.

И после, макар и уморен,

да запея своите чудни песни?”

Тъй си мислеше клетата птичка

нощ и ден,

а  през решетките навлизаше

вятърът студен.

Грижовните стопани

прибраха го в дома си топъл,

но до тях тъй и не достигна

тъжният му вопъл.

На сутринта намериха

безжизнено телце

с застинала на човката си песен.

Когато бе жив, той пееше

за въздуха и за полята,

но последната си песен

бе посветил на Свободата.

Септември, 2006 г

 

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??