Свобода

Искам те, но не така.

Не искам тази тежест,

тегнеща над мен,

един ден да се стовари

върху моята съдба.

Не искам да съм сянка,

но, уви, единственото слънце,

светещо в нощта,

е това на моите мечти.

Не искам да съм тайна,

но денем ако се явя,

ще бъда само сутрешна мъгла,

която с вопъла на вятъра ще се стопи.

Не искам да изстина –

леда във теб да вкусвам всеки път,

когато монотонно те зоват.

Не искам да се вледеня.

Аз искам да съм истина.

Когато всеки път устните ти са готови

поредната лъжа да изрекат,

огнен лъч отнейде да се появи

и болката ми да изпепели.

Не искам да съм тя...

Аз имам име.

Дори и да е трудно да ме изречеш –

ти знай, аз имам име

и то се казва свобода.