Свободна...
Свободна съм. И като вятъра,
вилнеещ цяла нощ по жиците,
като прането, отнесено нанякъде,
което няма да потърся по поляните.
Като букет събрани теменужки,
които вчера откъснах от гората,
във шепа ги подуших и захвърлих,
да тича вятърът след аромата...
И като тези птички подранили
във клонките запели"чичопей",
забравила за ледената зима,
душата ми пробудена пак пей.
Свободна си - ми шепне вятъра.
Свободна си - ми казаха и птиците.
И литвам право срещу изгрева.
Пролет е! Забранени са сълзите...
вилнеещ цяла нощ по жиците,
като прането, отнесено нанякъде,
което няма да потърся по поляните.
Като букет събрани теменужки,
които вчера откъснах от гората,
във шепа ги подуших и захвърлих,
да тича вятърът след аромата...
И като тези птички подранили
във клонките запели"чичопей",
забравила за ледената зима,
душата ми пробудена пак пей.
Свободна си - ми шепне вятъра.
Свободна си - ми казаха и птиците.
И литвам право срещу изгрева.
Пролет е! Забранени са сълзите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
