9.02.2007 г., 10:36 ч.

Свободна... 

  Поезия
757 0 11
Свободна съм. И като вятъра,
вилнеещ цяла нощ по жиците,
като прането, отнесено нанякъде,
което няма да потърся по поляните.
Като букет събрани теменужки,
които вчера  откъснах от гората,
във шепа ги подуших  и захвърлих,
да тича вятърът след аромата...
И като тези птички подранили
във клонките запели"чичопей",
забравила за ледената зима,
душата ми пробудена пак пей. 
Свободна си - ми шепне вятъра.
Свободна си -  ми казаха и птиците.
И литвам право срещу изгрева.
Пролет е! Забранени са сълзите...




 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??