Свободна...
Свободна съм. И като вятъра,
вилнеещ цяла нощ по жиците,
като прането, отнесено нанякъде,
което няма да потърся по поляните.
Като букет събрани теменужки,
които вчера откъснах от гората,
във шепа ги подуших и захвърлих,
да тича вятърът след аромата...
И като тези птички подранили
във клонките запели"чичопей",
забравила за ледената зима,
душата ми пробудена пак пей.
Свободна си - ми шепне вятъра.
Свободна си - ми казаха и птиците.
И литвам право срещу изгрева.
Пролет е! Забранени са сълзите...
вилнеещ цяла нощ по жиците,
като прането, отнесено нанякъде,
което няма да потърся по поляните.
Като букет събрани теменужки,
които вчера откъснах от гората,
във шепа ги подуших и захвърлих,
да тича вятърът след аромата...
И като тези птички подранили
във клонките запели"чичопей",
забравила за ледената зима,
душата ми пробудена пак пей.
Свободна си - ми шепне вятъра.
Свободна си - ми казаха и птиците.
И литвам право срещу изгрева.
Пролет е! Забранени са сълзите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
