Свободна
Сънувах ранена кошута,
с душа вледенена от скръб,
малка, уплашена, дива
бягаща бясно от черната смърт...
Есента е гнездила в душата ù
и е плакала там неведнъж,
оставила страх, отпечатъци
в очите по-тъмни от дъжд...
Жестоки ръце са разбили сърцето ù,
разкъсвали бавно горещата плът,
ала ярки мечти гордо пламнали,
очертали и светлия път...
Днес тя препуска свободна и лека,
сляла с природата бурния пулс,
днес тя обича живота и нежно
поклаща бедра в ангелски блус...
© Радосвета Петрова Всички права запазени