4.12.2006 г., 21:39

Свободна ли съм?

775 0 0
Огнен лик
в парещ стих.
Догаря и последната искра
От упоритата ми съдба.

Искам времето да спре
и дори сърцето ми да умре.
Искам страха ми да оплете
и последното сърце.

Искам птиците да пеят
и дори да не смеят.
Искам гласа ми да улови
и последните мечти.

Искам сърцето ми да обича
дори и злото да го разсича.
Искам света да заличи
и последните следи от сълзи.

Огнена дъга
в парещата ми душа.
Догаря и последната тъга
от жадуваната ми съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...