4 дек. 2006 г., 21:39

Свободна ли съм?

776 0 0
Огнен лик
в парещ стих.
Догаря и последната искра
От упоритата ми съдба.

Искам времето да спре
и дори сърцето ми да умре.
Искам страха ми да оплете
и последното сърце.

Искам птиците да пеят
и дори да не смеят.
Искам гласа ми да улови
и последните мечти.

Искам сърцето ми да обича
дори и злото да го разсича.
Искам света да заличи
и последните следи от сълзи.

Огнена дъга
в парещата ми душа.
Догаря и последната тъга
от жадуваната ми съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...