4 dic 2006, 21:39

Свободна ли съм?

  Poesía
773 0 0
Огнен лик
в парещ стих.
Догаря и последната искра
От упоритата ми съдба.

Искам времето да спре
и дори сърцето ми да умре.
Искам страха ми да оплете
и последното сърце.

Искам птиците да пеят
и дори да не смеят.
Искам гласа ми да улови
и последните мечти.

Искам сърцето ми да обича
дори и злото да го разсича.
Искам света да заличи
и последните следи от сълзи.

Огнена дъга
в парещата ми душа.
Догаря и последната тъга
от жадуваната ми съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...