Свободни чадъри
Водата се оттича към каналите
и влачи уличната мърсотия,
кални пръски летят към тротоарите,
разплиснати от бързащи коли...
Ожаднели клони свиват шепи,
отпиват съживителен коктейл,
вятърът им чупи пръстите,
със собствена игра се е заел...
Скършени чадъри пресичат улици,
изтръгнати от нечия ръка...
Обречени да са свободни пътници,
свободни, захвърлени в калта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
