Свободни чадъри

Poesía

549 0 1

Водата се оттича към каналите

и влачи уличната мърсотия,

кални пръски летят към тротоарите,

разплиснати от бързащи коли...

Ожаднели клони свиват шепи,

отпиват съживителен коктейл,

вятърът им чупи пръстите,

със собствена игра се е заел...

Скършени чадъри пресичат улици,

изтръгнати от нечия ръка...

Обречени да са свободни пътници,

свободни, захвърлени в калта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

"Свободни,захвърлени в калта"
Ако и това е свобода!

2017-08-16T21:53:07+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0