Свободни чадъри

Poesía

544 0 1

Водата се оттича към каналите

и влачи уличната мърсотия,

кални пръски летят към тротоарите,

разплиснати от бързащи коли...

Ожаднели клони свиват шепи,

отпиват съживителен коктейл,

вятърът им чупи пръстите,

със собствена игра се е заел...

Скършени чадъри пресичат улици,

изтръгнати от нечия ръка...

Обречени да са свободни пътници,

свободни, захвърлени в калта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

"Свободни,захвърлени в калта"
Ако и това е свобода!

2017-08-16T21:53:07+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0