Водата се оттича към каналите
и влачи уличната мърсотия,
кални пръски летят към тротоарите,
разплиснати от бързащи коли...
Ожаднели клони свиват шепи,
отпиват съживителен коктейл,
вятърът им чупи пръстите,
със собствена игра се е заел...
Скършени чадъри пресичат улици,
изтръгнати от нечия ръка...
Обречени да са свободни пътници,
свободни, захвърлени в калта...
© Misteria Vechna All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
