24.07.2009 г., 20:37 ч.

Свободни мисли 

  Поезия » Друга
569 0 3

Гара.
Докара
до края

на моята

стая

сенки

и празно...

 

напразно...



Под път
и над път
търся
безпътен

Въздух,
във дух
и утеха.

Полет
по пролет
столетна.

В кръгове
тръгвам -
послъгвам.

Оставам,
настава
тишина,

престава
времето
да е
представа,

сега
в дъга е
със тогава.

Думи
играят -
циганки
в рая

и накрая
само
прибрано
под рамо
крило.


© Серафим Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??