Свободни мисли
Гара.
Докара
до края
на моята
стая
сенки
и празно...
напразно...
Под път
и над път
търся
безпътен
Въздух,
във дух
и утеха.
Полет
по пролет
столетна.
В кръгове
тръгвам -
послъгвам.
Оставам,
настава
тишина,
престава
времето
да е
представа,
сега
в дъга е
със тогава.
Думи
играят -
циганки
в рая
и накрая
само
прибрано
под рамо
крило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
