Гара.
Докара
до края
на моята
стая
сенки
и празно...
напразно...
Под път
и над път
търся
безпътен
Въздух,
във дух
и утеха.
Полет
по пролет
столетна.
В кръгове
тръгвам -
послъгвам.
Оставам,
настава
тишина,
престава
времето
да е
представа,
сега
в дъга е
със тогава.
Думи
играят -
циганки
в рая
и накрая
само
прибрано
под рамо
крило.
© Серафим All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
