Свободен сигнал чувам.

Свободен, а толкоз зает.

Аз не съм глупав,

уви, аз съм просто поет.

Не глупав, аз съм глупак.

Обещах и те чаках. С цветя.

И чувах свободното пак.

Свободното-заето на моята Тя.

Да ги потъпча ли с крак?

Розите клети, уж знак на любов.

Както блянът мъчно удави се в мрак...

Виждам и чувам само един... гроб.

До тук ме довлачи сигналът -

до яма с размери 4 на два.

Аз тръгвам, мила, по трънливия път.

Но взимам със мене и твойта душа.