Свободно ми дава
Свободен сигнал чувам.
Свободен, а толкоз зает.
Аз не съм глупав,
уви, аз съм просто поет.
Не глупав, аз съм глупак.
Обещах и те чаках. С цветя.
И чувах свободното пак.
Свободното-заето на моята Тя.
Да ги потъпча ли с крак?
Розите клети, уж знак на любов.
Както блянът мъчно удави се в мрак...
Виждам и чувам само един... гроб.
До тук ме довлачи сигналът -
до яма с размери 4 на два.
Аз тръгвам, мила, по трънливия път.
Но взимам със мене и твойта душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
