20.04.2007 г., 1:31  

Сводник

689 0 3

 

Живота, е безумна патардия,

кой, както може, се оправя -

един, е дявол, друг пък, е месия,

а трети, като папагал повтаря.

 

Не ми е работа, да съдя обществото,

под съд да бъда, също не желая -

от мъничък, объркан съм в тестото,

но, съм доволен и живота си не жаля.

 

Да бъдеш жив, е истинско изкуство.

Но, да съм точен (както се полага),

то, бих добавил -

трябва шесто чувство,

за ориентация

и твърда тяга.

 

Естествено, играта е такава,

че всяко мъничко дете, я знае -

дете ли си,

играта забавлява

в живота туй, обаче,

не съвсем така е.

 

Играч ли си -

играеш и печелиш.

Печалбата в пари се изразява

и мръсни да са те,

ще ги изпереш -

изпраните пари,

пък, носят слава.

 

А славата, повлича власт голяма.

Властта, вратички всякакви отваря -

пикантна случка с неизвестна дама

и можеш да си "лафиш, даже с царя".

 

Затуй, играя не на слука -

капани тънки, всякакви поставям

и те ми носят радост и сполука...

Ловец съм и с лова, се забавлявам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • проституция,наркотици,политика...Да очакваме скоро нещо за малцинствата и бедността?
  • Хубаво е Бостанджиев, хубаво е !
  • а падналите ангели къде са...
    в играта "на месо" и на пари?
    Крилата им кървят във мерцедеси -
    в смирението им кръста ти стърчи.
    ------------
    *(имала съм предвид лирическият г.)
    ------------
    добър стих.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...