20 апр. 2007 г., 01:31  

Сводник

693 0 3

 

Живота, е безумна патардия,

кой, както може, се оправя -

един, е дявол, друг пък, е месия,

а трети, като папагал повтаря.

 

Не ми е работа, да съдя обществото,

под съд да бъда, също не желая -

от мъничък, объркан съм в тестото,

но, съм доволен и живота си не жаля.

 

Да бъдеш жив, е истинско изкуство.

Но, да съм точен (както се полага),

то, бих добавил -

трябва шесто чувство,

за ориентация

и твърда тяга.

 

Естествено, играта е такава,

че всяко мъничко дете, я знае -

дете ли си,

играта забавлява

в живота туй, обаче,

не съвсем така е.

 

Играч ли си -

играеш и печелиш.

Печалбата в пари се изразява

и мръсни да са те,

ще ги изпереш -

изпраните пари,

пък, носят слава.

 

А славата, повлича власт голяма.

Властта, вратички всякакви отваря -

пикантна случка с неизвестна дама

и можеш да си "лафиш, даже с царя".

 

Затуй, играя не на слука -

капани тънки, всякакви поставям

и те ми носят радост и сполука...

Ловец съм и с лова, се забавлявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • проституция,наркотици,политика...Да очакваме скоро нещо за малцинствата и бедността?
  • Хубаво е Бостанджиев, хубаво е !
  • а падналите ангели къде са...
    в играта "на месо" и на пари?
    Крилата им кървят във мерцедеси -
    в смирението им кръста ти стърчи.
    ------------
    *(имала съм предвид лирическият г.)
    ------------
    добър стих.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...