Черно-бяла сврака в ръцете ми лежи,
крилата счупени са, сърцето ù кърви,
с неописуемата болка, че няма да лети
прикована към земята дните тя брои.
Споменът за въздуха е жив,
за полета висок и див,
за свободата изпълващи перата,
за липсата на почва под краката.
Надежда малка прокрадва се като искрица
за тази малка тъжна птица,
че след време тя ще се оправи
и въздушни пируети пак ще прави. ...