15.12.2013 г., 19:35 ч.
Сврака
Черно-бяла сврака в ръцете ми лежи,
крилата счупени са, сърцето ù кърви,
с неописуемата болка, че няма да лети
прикована към земята дните тя брои.
Споменът за въздуха е жив,
за полета висок и див,
за свободата изпълващи перата,
за липсата на почва под краката.
Надежда малка прокрадва се като искрица
за тази малка тъжна птица,
че след време тя ще се оправи
и въздушни пируети пак ще прави.
Застанали в кръг петимата приятели добри
тайно всеки сълзите си прикри,
знаем, че животът ù се промени
и няма да е свраката както от преди.
© Радостин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много красиво ! Но винаги може малко повече надежда да има
, все пак тя ни крепи в най-трудните ни моменти. +6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
по твоите напъни така наречено, поетични -
само със съжаление, тук и сега ще ти кажа,
че страдаш от рапърска долнопробна зараза,
тъй както всички младежи осакатени,
от шамарията на мишока, червени...
(Разбирай Мишо бесепара
с болезненото прозвище -
шамара).