Сврака
Черно-бяла сврака в ръцете ми лежи,
крилата счупени са, сърцето ù кърви,
с неописуемата болка, че няма да лети
прикована към земята дните тя брои.
Споменът за въздуха е жив,
за полета висок и див,
за свободата изпълващи перата,
за липсата на почва под краката.
Надежда малка прокрадва се като искрица
за тази малка тъжна птица,
че след време тя ще се оправи
и въздушни пируети пак ще прави.
Застанали в кръг петимата приятели добри
тайно всеки сълзите си прикри,
знаем, че животът ù се промени
и няма да е свраката както от преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостин Всички права запазени
