2.07.2008 г., 15:42

Свят

677 0 1

    Свят с лъжи и ранени сърца.

    Път от неизвестното.

   Ранена е душата ми.

    А тръпката се озова до теб.

   Но защо заби нож в мене.

  Не вярвам в този свят.

  Причини ми болка и тъга.

  Съдба и илюзия си ти.

 Погледни ме и започни да ме разкриеш.

Някъде  далече си ти и тръпката изчезна.

 Сълзите се ронеха около твойте.

Раждат се в нощта, когато ми каза сбогом.

Но не бих ти простила излъганите чувства.

 

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • постарай се поне малко ритъм да му вложиш, а не да разказваш. следващото такова ще отиде в "проза"

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...