Jul 2, 2008, 3:42 PM

Свят

  Poetry » Love
676 0 1

    Свят с лъжи и ранени сърца.

    Път от неизвестното.

   Ранена е душата ми.

    А тръпката се озова до теб.

   Но защо заби нож в мене.

  Не вярвам в този свят.

  Причини ми болка и тъга.

  Съдба и илюзия си ти.

 Погледни ме и започни да ме разкриеш.

Някъде  далече си ти и тръпката изчезна.

 Сълзите се ронеха около твойте.

Раждат се в нощта, когато ми каза сбогом.

Но не бих ти простила излъганите чувства.

 

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

  • постарай се поне малко ритъм да му вложиш, а не да разказваш. следващото такова ще отиде в "проза"

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...