16.07.2015 г., 18:22

Свят

699 0 0

Свят

 

        На Басри Низам

 

И - изгубил и смях,

и пътека, и сили -

изведнъж осъзнах:

Не им вярвай, Емиле! -

 

Има някъде свят, 

радостта ни отнесъл, 

в който зимите спят.

И е светло до десет.

 

И се губят, по две,

във улуците - птици. 

И валят цветове.

По треви и пшеници.

 

И какво, че светът 

крие още адреса?! -

В него зимите спят. 

И е светло до десет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Хаджидиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...