16.07.2015 г., 18:22

Свят

700 0 0

Свят

 

        На Басри Низам

 

И - изгубил и смях,

и пътека, и сили -

изведнъж осъзнах:

Не им вярвай, Емиле! -

 

Има някъде свят, 

радостта ни отнесъл, 

в който зимите спят.

И е светло до десет.

 

И се губят, по две,

във улуците - птици. 

И валят цветове.

По треви и пшеници.

 

И какво, че светът 

крие още адреса?! -

В него зимите спят. 

И е светло до десет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Хаджидиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...