Jul 16, 2015, 6:22 PM

Свят

  Poetry
707 0 0

Свят

 

        На Басри Низам

 

И - изгубил и смях,

и пътека, и сили -

изведнъж осъзнах:

Не им вярвай, Емиле! -

 

Има някъде свят, 

радостта ни отнесъл, 

в който зимите спят.

И е светло до десет.

 

И се губят, по две,

във улуците - птици. 

И валят цветове.

По треви и пшеници.

 

И какво, че светът 

крие още адреса?! -

В него зимите спят. 

И е светло до десет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Хаджидиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...