Jul 16, 2015, 6:22 PM

Свят

  Poetry
703 0 0

Свят

 

        На Басри Низам

 

И - изгубил и смях,

и пътека, и сили -

изведнъж осъзнах:

Не им вярвай, Емиле! -

 

Има някъде свят, 

радостта ни отнесъл, 

в който зимите спят.

И е светло до десет.

 

И се губят, по две,

във улуците - птици. 

И валят цветове.

По треви и пшеници.

 

И какво, че светът 

крие още адреса?! -

В него зимите спят. 

И е светло до десет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Хаджидиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...