16 jul 2015, 18:22

Свят

  Poesía
708 0 0

Свят

 

        На Басри Низам

 

И - изгубил и смях,

и пътека, и сили -

изведнъж осъзнах:

Не им вярвай, Емиле! -

 

Има някъде свят, 

радостта ни отнесъл, 

в който зимите спят.

И е светло до десет.

 

И се губят, по две,

във улуците - птици. 

И валят цветове.

По треви и пшеници.

 

И какво, че светът 

крие още адреса?! -

В него зимите спят. 

И е светло до десет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Хаджидиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...